Четвъртък, Юли 31, 2014
Размер на шрифта
Четвъртък, 30 Септември 2010 13:35

Съвети за използването на карбамида

 

Къде се използва карбамида?

 

  • В селското стопанство - като азотен минерален тор.

По своите физикохимични свойства (химична киселинност, хигроскопичност, сбиване) той превъзхожда останалите азотни торове.

  • Лесно разтворим е във вода и по-такъв начин лесно реагира с почвата
  • Подходящ за всички видове култури
  • Подходящ за всички почвени типове
  • Химически карбамидър е наутрален тор
  • Бързодействащ минерален тор
  • Лесно усвояем азотен тор
  • Не е взризо опасен
  • Не е токсичен
  • Не е горлив
  • Не се сбива
  • В животновъдството

Той играе голяма роля в процеса на превръщанията на белтъчините в животинските организми. Съществуват редица практически ръководства и рецепти за използването на карбамид при храненето на преживните животни. Доказано е, че 1кг. карбамид може да замени до 5 кг. екстракционен соев шрот, съдържащ 43% суров протеин. Явявайки се като краен продукт от превръщането на белтъчините в животинския организъм, той влиза в състава на оборския тор.

  • В промишлеността
  • В производството на карбамидформалдехидни лепила, лакове, покрития, пластмаси, смоли и други композиционни материали.
  • Високото съдържание на азот и специфичните физикохимични свойства го правят ценен компонент при производството на сложни и течни торове.
  • От карбамид и формалдехид се произвеждат бавнодействащи азотни торове, които могат да осигурят на растенията азот през целия вегетационен период.
  • В медицината
  • Карбамидът е ефективен за правене на компреси при лечение на инфекциозни рани. Намерил е широко приложение в производството на обезболяващи и сънотворни препарати. Влиза в състава на някои зъбни пасти.

 

Какво е карбамид?


Карбамидът е бяло кристално вещество с химична формула CH(NH2)2. Той е лесно разтворим във вода и съдържа 46,3% азот. Карбамидът е органично вещество, защото съдържа въглерод. Той е естествена съставка в урината на бозайниците.

 

Как се получава карбамида?


Карбамидът се получава от въглероден двуокис (CO2) и амоняк (NH3), при налягане 150 - 200 атм. и температура 185 - 195° С

 

CO2 + NH3 =CO(NH3) + H2O

Получената стопилка по-нататък се преработва до прили или гранули.

 

 

Колко азот съдържа карбамида?

Карбамидът на Химко АД съдържа минимум 46,3% азот. Това е най-високата концентрация на азот при познатите и използвани днес азотни торове и се доближава по качествата си до "идеалния" азотен тор.

 

 

Какви са предимствата на карбамида пред другите азотни торове?

 

Карбамидът има редица предимства пред дръгите азотни торове. Той е :

  • С най-високо съдържание на хранителното вещество, спрямо който и да е друг азотен тор, коет означава намалени разходи за транспорт и влагане в почвата.
  • Безопасен за транспорт и работа, тъй като не е взривоопасен
  • За наторяване на еденица площ разходната норма е по-ниска
  • Внася се в почвата с разнообразно конструирана земеделска техника.
  • С най-ниска хигроскопичност

Колко азот се доставя с карбамида?

Карбамидът доставя повече азот на тон продукт от кйто и да е друг минерален тор. Той съдържа 46,3% зот, това означава, че всеки тон карбамид доставя 463кг. азот. За сравннение:

1тон амониев сълфат доставя само 210 кг. азот

1тон амониев нитрат доставя 344 или 310 кг. азот

 

Как се внася карбамида в почвата?

 

В стремежа да се получава повече, по-качествена и по-евтина продукция селскостопанската наука и практика отреждат важно място на карбамида, като ефективен фактор, който приложен на време и пражилно няколкократно пожишава добивите и има висока икономическа ефективност.

 

Подходшщото внасяне в почвата позволява разполагане на тора около кореновата зона на културите, откъдето може да бъде относително най-бързо усвоен. Освен това, по такъв начин торовата маса не подлежи на загуби поради ерозия. Може да бъдат изброени и други предимства. Разбира се торовете се внасят като се спазват "Най-добрите замеделски методи", които осигуряват ефективно използване на торовете.

 

  • При подходящо внасяне за царевица, кръмно цвекло, картофи и бобови култури - карбамидът е значително по-ефективен от амониевата селитра.
  • При наторяване на кореноплодни, лозя хмел - карбамидът не само увеличава реколтата, но и значително подобрява тяхното качество.

Карбамидът може да се влага по-различни начини. Той може да се внася:

  • самостоятелно
  • да се смесва с други торове преди или след засяването
  • да бъде разхвърлен преди засяването или след като семената са поникнали
  • да бъде разтворен и да се вкарва с водата за поливане
  • да се използва като течен тор за пръскане на много култури
  • за основно внасяне  в почвата и за извънкоренното подхранване на растенията под формата на 1%-ен разтвор

 

Свързва ли се карбамида с почвата?

 

Карбамидът сам по себе си е много подвижен, той е с неутрална молекула, която не се променя и не се свързва с почвените частици. Това означава, че може бързо да се придвижва  в почвата, обаче, амидният азот бързо се превръща в амониев азот, който се свърва с почвените частици и по такъв начин предотвратява загубите от просмукване.

 

Как карбамида се превръща в нитратен азот?

 

Превръщането на карбамида до нитратен азот е тристепенен процес. Първо, азотът претърпява трансформация (хидролиза), при която амидният азот се амонифицира (превръща в амониев карбонат). Хидролизиата на карбамида (амонификацията) се причинява от ензима уреаза. Второ, амониевият карбонат след това се разрушава като освобождава амоняк (амонячен азот). Тази стъпка е спонтанна химияческа реакция. Трето, амонякът се превръща от почвените бактерии в нитратен азот. Тази стъпка е биологичен процес.

 

Колко бързо карбамидът се превръща в нитратен азот?

 

Това зависи от условията на околната среда. Като почвените условия са подходящи за микробиологична активност, с други думи, топло, влажно, подходящо рН и др. конверсията е много бърза. При подходящи условия процесът ще завърши за няколко дена.

 

Кои азотни торове търпят загуби от изпарение?

 

Известно е , че всички амониеви азотни торове са податливи на изпарение при подходящи условия. Специално, загубите са възможни при амониев нитрат, амониев фосфат, амониев сулфат, UAN 32% разтрвор и карбамид. Отново, изпарението амоняк се контролира от почвата и условията на околната среда, не от минералния тор , който се използва.

 

Какво е разумното управление на хранителните вещества?

 

От икономически съображения, и с оглед на ограничаване на загубите на храниелните съставки, които може да създадат проблеми за околната среда, интересите на земеделците и обществото диктуват оползотворяването на азота да става по-възможно най-ефективния за това начин. Това е основата на т.нар. разумно управление на хранителните съставки.

 

Какви са предимствата на крбамида при използването му за листно подхранване?

 

Употребата на карбамид, сравнена с другите азотни торове, предлага няколко предимства. Първо, карбамида се улавя бързо от растенията.Второ, намалява изгарянето на листата при пръскане, защото азота има ограничен произход. рН на разтвора трябва да бъде около 5.5 - 6.0. При използването му при късното подхранване на пшеницата се подобряват хлебопекарните и химико-технологическите качества на зърното. Това се обяснява с бързото включване на амидната форма в синтеза на белтъчините.

 

Каква е ролята на карбамида в световната търговия?

 

Карбамидът е основен минерален тор, търгуван на международния пазар. Той държи повече от 50% от пазара на азотните торове и повече от 65% от пазара на твърдите минерални торове, които са обект на световната търговия, което показва непрекъснато нарастващото му приложение като азотен тор в селскостопанската практика.

 

Как трябва да се пазят водите от замърсяване с нитрати?

 

Практиката на торенето трябва да бъде в съответствие с местното, регионалното и европейско законодателство, касаещо защита на водите.

Трябва да се осъвършенства практиката на ефективното използване на водещите компоненти за селскостопанския цикъл, като се ограничат емисиите към околната среда и да бъдат задоволени съответните пределни нива за емисиите, фигуриращи в международните политияески споразумения.

По отношение на азотните торове, чрез подходящо управление на хранителните съставки може да се постигне ораничаване на загубите от отмиване, както и емисиите от амоняк и азотен окис към атмосферата.

В общи линии всички традиционно използвани изкуствени азотни торове може да притежават съизмерима ефективност при положение, че са спазени принципите на т.нар. най-добри земеделски методи.

 

Какво е биурет?

 

Биурета се образува при производството на крабамид. Това са две молекули карбамид, свързани по между си с едн амолекула амоняк.

NH2CO NH CONH2

 

Вреден ли е биурета?

 

Биуретът не е от значение при внасянето на карбамида в почвата, но е токсияен когато с еизползва за листно подхранване при чуствителни култури като цитросовите и ананаса.

Биуретът е от знячение при използване на карбамида в животновъдството, като хранителна добавка. Вредното му влиянив се дължи на това, че преминавайки през храносмилателния тракт на преживните животни, не се преработва както каарбамидът . а се натрупва в кръвта им и ги отравя.

Карбамидът на Химко АД (съдържа биуритет по-малко от 1% ), е подходящ за използването му като хранителна добавка за преживните животни.

 

Кои са най-благоприятните условия за торене?

 

Най-благоприятните условия за ефективната адсорбация на амониевите йони са:

  • Когато карбамидът се смесва с почвата
  • Когато почвата притежава висока абсорбционна способност.
  • Когато почвата има задоволително влагосъдържание.
  • Когато почвата е с ниска стойност рН.
  • Когато температурите са ниски.

 

Кои са неблагоприятните условия за торене?

 

Неблагоприятните условия за торене са:

  • Продължителна суша.
  • Високи температури и силни ветрове.
  • Почви с ниска абсорбционна способност по отновение на амониевите йони.
  • Почви с високо рН.

 

Кои са общите правила за торене?

 

Мерките допринасят за ефективното оползотворяване на съдържащия се в карбамида азот.

 

  • По-възможност карбамидът трябва да се внася в почвата в процеса на оранта на почвата.
  • При голи, леки(песъчливи) почви, карбамидът трябва да се внася единствено в рамките на пъвотоо азотно торене и само при условие, че бъде внесен в почвата по възможно най-бързия начин.
  • При средно тежки и тежки почви, карбамидът може да се прилага както в рамките на първото азотно торене, така и за последващо повърхностно подхранване.
  • Карбамидът е подходящ тор за ранно прелетно повърхностно подхранване на зимните житни култури при всички типове почви.
  • Карбамидът трябва, за препояитане, да бъде внесен преди очаквания момент на прогнозния валеж, или да бъде внесен в почвата чрез изкуствено напояване.
  • Използването на карбамид при пасища трябва да става в периода на началния растеж, в периоди на валежи или в случаите когато тороприлагането е съчетано с изкуствено напояване.
  • Карбамидът трябва да бъде заораван при алкалните почви (рН › 7.5).
  • При високи температури, и при положение, че почвата е суха, карбамидът трябва да се прилага единствено ако са налице условия за незабавно вкарване в почвата. Не трябва да се извършва торене през най-горещата част от деня.
  • Карбамидът не трябва да е прилага наскоро след варуването.
  • Карбамидът не трябва да се разхвърля върху повърхността на суспензии, оборска тор, растителни остатъци и всичко онова, което може да попречи на бързата абсорбация на амониевите йони от почвата.
  • С карбамид може да се тори както върху сухи, така и върху напоявани почви, като торенето може да бъде както повърхностно така и дълбочинно.Нормата за торене зависи от местните условия, състоянието на почвата и вида на отглежданата култура.

 

Как да се определи нужното количество хранителни елементи?

 

Потребностите на културите от азот трябва да бъдат съобразени с местния климат и условията на отглеждането, както и очаквани добиви. След това се взема под внимание количеството на наличния в почвата азот, което дава възможност за определяне на количеството на необходимия за внасяне минеален тор.

Това се прави по отношение на всеки един от хранителните елементи, по този начин се подбира най-подходящия тор, определя се най-подходящата норма на тороприлагане, оптималното време за торене, типа на торенето, техническите средства за реализирането му. Под внимание се вземат, също така, климатичните условия и особеностите на растежа на съответната култура.